Празник на вярата и традициите в Съдиево

Submitted on Вт., 20.10.2026 - 10:06

На 19 октомври село Съдиево отбеляза своя празник и храмовия празник на църквата „Свети Иван Рилски“ с вяра, признателност и много празнично настроение. Денят обедини жители и гости около духовността, уважението към историята и любовта към родния край.
Празничният ден започна в 11:00 часа с тържествена света литургия в храм „Свети Иван Рилски“. След богослужението бе осветен традиционният курбан за здраве и благоденствие, който присъстващите споделиха с надежда за здраве, мир и благополучие.
В 12:00 часа жители и гости на селото поднесоха цветя пред Паметника на загиналите за национално обединение съдиевци. С този знак на признателност те почетоха паметта на героите, отдали живота си за България, и засвидетелстваха уважението си към историческото наследство на родния край.
Вечерта, от 17:30 часа, празничната програма се пренесе на площада в селото, където музика, танци и усмивки събраха малки и големи. Началото на тържествения концерт бе поставено с приветствие от кмета на село Съдиево Здравко Ников, който отправи към своите съселяни сърдечни благопожелания за благоденствие, сплотеност и още много щастливи поводи за общи празници.
Към поздравленията се присъедини и кметът на Община Нова Загора Галя Захариева, която изрази своята увереност, че жителите на Съдиево ще продължат да съхраняват традициите и да поддържат живи духа и обичта към родното място. 
Празничната сцена оживя с изпълненията на Танцова школа „Балига“ с ръководител Росица Мангърова и Клуба за спортни танци „Естиденс“ от Стара Загора. Със своите песни и обич към българския фолклор публиката зарадва Фолклорна певческа група „Здравец“ към НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1926“, с. Съдиево. Много настроение внесоха още Трио „Грация“ и „Никос бенд“, а децата на селото допринесоха за топлата и непринудена атмосфера на празника.
С музика, танци и споделена радост Съдиево отбеляза своя специален ден – празник, който съчетава вярата, паметта за предците и надеждата за бъдещето. Защото традициите са живи, когато се пазят с обич, а духът на родното място се съхранява чрез хората, които го носят в сърцата си.